РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ДОБРИЯ И МЪДРИЯ РОДИТЕЛ В 10 ИЛЮСТРАЦИИ
6 стратегии за отглеждане на щастливи,
позитивни и отговорни деца
позитивни и отговорни деца
Знаете ли, че 95% от нашите поведенчески модели се формират преди 6-годишна възраст? И че само 1 от 10 възрастни успява някога да ги промени? Затова е толкова важно да започнем да учим децата колкото може по-рано. Ето няколко стратегии, които биха ви помогнали:
1. Ако изцапаш - чистиш. Дори и да е по-лесно и бързо вие да избършете/изперете/измиете, научете децата си, че ако оплескат нещата, ще трябва да си ги оправят сами. Създайте им навик. Нека да прибират всичко, с което са се занимавали до момента, преди да започнат нещо друго. Ако разлеят напитка или изцапат с храна, помолете ги да избършат. Дайте им шанс да се справят сами.
2. Четете им книги, които ги вдъхновяват да бъдат добри. Те трябва да ги учат на ценности, маниери, благодарност, отговорност, героите им да дават личен пример и като цяло да правят учебния процес забавен.
3. Не обинявайте децата си за грешки или бели. Вината е причината защо децата, когато пораснат, започват да лъжат родителите си - просто се страхуват от последствията. По-продължителен позитивен ефект би имало, ако им обясните, че трябва да приемат това, което е станало, но и да се поучат от грешките си.
4. Започнете рано с делегирането на подходящи задължения. Да ги оставите да вършат някакви неща из къщи, означава да ги учите, че личният принос и помощта в семейството са важни. Изберете неща, подходящи за възрастта им. И нека да бъде забавно, за да не се чувстват като роби. В някои дни ще вършат задълженията си с радост, в други - не толкова. В тези моменти им дайте възможност за избор - или да изпълнят настоящето си задължение, или някое друго.
5. Не слагайте етикети на детето. Вместо да кажете "беше безотговорен", кажете "да си отговорен означава..." и назовете действието, което би трябвало да извършат. Например: "Да си отговорен означава да си събереш играчките от пода." Или: "Да си отговорен означава да си миеш зъбите преди лягане." Наричането на детето безотговорно има негативен отенък и почти винаги обратен ефект на това, което се опитвате да постигнете.
6. Не го притискайте да се извинява. Ако то не разбира напълно какво е направило, принудата да се извини е безполезна. Някои деца по-трудно изразяват чувствата си и се справят с емоциите. Например: По-голямата сестра казва или прави нещо, което наранява чувствата на по-малката. След като успокоите малката, попитайте голямата какво се е случило, че е толкова ядосана. Помогнете й да разбере какво чувства и как да се справи с тези емоции по различен начин следващия път. Обяснете й как се чувства малката сестра, когато тя реагира по този начин. Въпросът е детето да се извини, защото е осъзнало, че е наранило някого или нечии чувства, а не да го прави от страх, че ще бъде наказано.
1. Ако изцапаш - чистиш. Дори и да е по-лесно и бързо вие да избършете/изперете/измиете, научете децата си, че ако оплескат нещата, ще трябва да си ги оправят сами. Създайте им навик. Нека да прибират всичко, с което са се занимавали до момента, преди да започнат нещо друго. Ако разлеят напитка или изцапат с храна, помолете ги да избършат. Дайте им шанс да се справят сами.
2. Четете им книги, които ги вдъхновяват да бъдат добри. Те трябва да ги учат на ценности, маниери, благодарност, отговорност, героите им да дават личен пример и като цяло да правят учебния процес забавен.
3. Не обинявайте децата си за грешки или бели. Вината е причината защо децата, когато пораснат, започват да лъжат родителите си - просто се страхуват от последствията. По-продължителен позитивен ефект би имало, ако им обясните, че трябва да приемат това, което е станало, но и да се поучат от грешките си.
4. Започнете рано с делегирането на подходящи задължения. Да ги оставите да вършат някакви неща из къщи, означава да ги учите, че личният принос и помощта в семейството са важни. Изберете неща, подходящи за възрастта им. И нека да бъде забавно, за да не се чувстват като роби. В някои дни ще вършат задълженията си с радост, в други - не толкова. В тези моменти им дайте възможност за избор - или да изпълнят настоящето си задължение, или някое друго.
5. Не слагайте етикети на детето. Вместо да кажете "беше безотговорен", кажете "да си отговорен означава..." и назовете действието, което би трябвало да извършат. Например: "Да си отговорен означава да си събереш играчките от пода." Или: "Да си отговорен означава да си миеш зъбите преди лягане." Наричането на детето безотговорно има негативен отенък и почти винаги обратен ефект на това, което се опитвате да постигнете.
6. Не го притискайте да се извинява. Ако то не разбира напълно какво е направило, принудата да се извини е безполезна. Някои деца по-трудно изразяват чувствата си и се справят с емоциите. Например: По-голямата сестра казва или прави нещо, което наранява чувствата на по-малката. След като успокоите малката, попитайте голямата какво се е случило, че е толкова ядосана. Помогнете й да разбере какво чувства и как да се справи с тези емоции по различен начин следващия път. Обяснете й как се чувства малката сестра, когато тя реагира по този начин. Въпросът е детето да се извини, защото е осъзнало, че е наранило някого или нечии чувства, а не да го прави от страх, че ще бъде наказано.
Десет принципа за възпитание на детето,
изповядвани от един наистина велик човек Януш Корчак -
един от най-известните полски педагози, писател, лекар и обществен деятел:
изповядвани от един наистина велик човек Януш Корчак -
един от най-известните полски педагози, писател, лекар и обществен деятел:
1. Не очаквай твоето дете да бъде човекът, който си ти, или този, който искаш да бъде. Помогни му да стане себе си, а не теб!
2. Не търси от детето отплата за това, което си направил за него. Ти си му дал живот! Как може да ти се отблагодари за това?! То ще даде живот на друг човек, той - на трети и т.н. Това е необратимият закона на благодарността.
3. Не използвай детето си като отдушник за своите обиди, за да не горчи хлябът ти на старини. Знай, че каквото посееш, това ще пожънеш.
4. Не гледай на проблемите му отвисоко. Животът на всеки е даден според силите му и бъди сигурен – на него също му е тежко, и не по-малко, отколкото на теб. Може би и повече, тъй като му липсва опит.
5. Не го унижавай!
6. Не забравяй, че най-важните срещи в живота на човек са с неговите деца. Обръщай им особено внимание, защото няма как да знаеш кого точно ще срещнеш в детето.
7. Не се тревожи, ако чувстваш, че не си успял да направиш нещо за своето дете. Просто помни - направил си достатъчно, ако си направил всичко възможно.
8. Детето не е тиранин, който ще обсеби целия ти живот, не е и само създание от плът и кръв. То е скъпоценна чаша, която Животът ти повелява да пазиш и да разпалваш в нея творческия огън. Детето е "душа", дадена ти за съхранение. То не е твое притежание!
9. Обичай чуждото дете. Никога не причинявай на чуждото дете това, което не би желал да причинят на твоето!
10. Обичай своето дете такова, каквото е – неталантливо, неуспешно, обичай го и когато е пораснало. Общувай с него, радвай се, защото детето - това е празник, който все още е с теб!
2. Не търси от детето отплата за това, което си направил за него. Ти си му дал живот! Как може да ти се отблагодари за това?! То ще даде живот на друг човек, той - на трети и т.н. Това е необратимият закона на благодарността.
3. Не използвай детето си като отдушник за своите обиди, за да не горчи хлябът ти на старини. Знай, че каквото посееш, това ще пожънеш.
4. Не гледай на проблемите му отвисоко. Животът на всеки е даден според силите му и бъди сигурен – на него също му е тежко, и не по-малко, отколкото на теб. Може би и повече, тъй като му липсва опит.
5. Не го унижавай!
6. Не забравяй, че най-важните срещи в живота на човек са с неговите деца. Обръщай им особено внимание, защото няма как да знаеш кого точно ще срещнеш в детето.
7. Не се тревожи, ако чувстваш, че не си успял да направиш нещо за своето дете. Просто помни - направил си достатъчно, ако си направил всичко възможно.
8. Детето не е тиранин, който ще обсеби целия ти живот, не е и само създание от плът и кръв. То е скъпоценна чаша, която Животът ти повелява да пазиш и да разпалваш в нея творческия огън. Детето е "душа", дадена ти за съхранение. То не е твое притежание!
9. Обичай чуждото дете. Никога не причинявай на чуждото дете това, което не би желал да причинят на твоето!
10. Обичай своето дете такова, каквото е – неталантливо, неуспешно, обичай го и когато е пораснало. Общувай с него, радвай се, защото детето - това е празник, който все още е с теб!
/Освен с книгите си, посветени на и за децата - "Крал Матиуш", "Как да обичаме детето", "Право на детето на уважение" и др., той остава в историята и с факта, че три пъти отказва да спаси собствения си живот, за да не изостави своите питомци. Умира в концентрационен лагер заедно със своите възпитаници от сиропиталището, в което работи тогава./
Без правилно хранене и добър сън децата стават раздразнителни, нервни и се концентрират трудно. Ние им предаваме грешно съобщение. Те се учат да правят това, което искат, и да не правят това, което не искат. Понятието „трябва“ липсва. За съжаление, за да постигнем целите в живота си, понякога се налага да направим това, което трябва, което невинаги съвпада с това, което искаме. Например: за да е отличен ученик, детето трябва да учи усилено. Ако иска да е успешен футболист, трябва да се упражнява всеки ден. Нашите деца знаят много добре какво искат, но им е много трудно да приемат, че трябва да правят необходимото за постигане на целта. Това води до неуспехи и разочарование.
ЗАЩО ДА ЧЕТЕМ?
Разбира се, че трябва да четем предимно за удоволствие. Ето ви обаче и още няколко причини: За да сме грамотни. Когато четем, ние запомняме как са построени фразите, научаваме нови думи и изрази. Нашата реч става по-чиста и правилна. За да се информираме. Какво се случва в света? Как изобщо се е появил света? Кой го населява? Защо сме такива, каквито сме? Книгите могат да дадат много отговори и още по-хубаво – да ви накарат да си зададете много въпроси. За да знаем повече. За да навлезем в определена област ни е необходимо да прочетем 10-20 книги на тази тематика. За да станем експерти ще трябват повече усилия – да погълнем над 200 книги. За да се развиваме. За разлика от гледането на телевизия, четенето изисква умствени усилия и кара мозъка ни да работи. За да се самоусъвършенстваме. В книгите има безброй съвети, вдъхновяващи идеи и мъдри мисли, които могат да ни помогнат да подобрим живота си. За да сме по-силни. Знанието е сила. Това не е просто лозунг – помислете сами: не можете да промените това, което не разбирате, не можете да обмисляте нещо, без да разполагате с достатъчно информация. Невежеството ограничава. За да мечтаем. Когато четем, ние визуализираме в главите си светове, хора, ситуации. Това е отлична тренировка на нашето въображение. За да израстваме. В живота се налага да гледаме на различни ситуации под различен ъгъл. Книгите ни учат и на това. |
Защо децата ни се отегчават в училище, нетърпеливи са, лесно се гневят и нямат истински приятели?Страници в полза на родителя
|
Как да възпитате в детето си интерес към четенето
Страници в полза на родителя
|
12 признака за здравословна/ нездравословна семейна среда
Страници в полза на родителя |